ДОКЛАД
За честване на 50 годишнината на футбола в с.Николово
Уважаеми дами и господа,
Уважаеми гости,
Уважаеми футболисти от старото, средното и ново поколение,
Изпълнявам приятното поръчение от името на ръководството на футбола през годините да отбележим 50 години от създаването на ораганизиран футбол в селото.
Казвам организиран защото и преди 1959 г. се е играело футбол, но само за удоволствие и развлечение на хората без да е имало организирано първенство. Казвам го защото по това време във съседните села като Трифоново, Сумер, Стубел, Липен и особенно в Белотинци имаше силен футболен отбор наречен Сантос. Спомням си, че те много ни се присмиваха, че при нас се рита топка, а за врати слагахме мотики.
И така през есента на 1959 г. Инциативен комитет под ръководството на тогавашния кмет Петър Илиев избра управа на футболният ни клуб с председател Тодор Конов и членове Богдан Миронов, Димитър Младенов(Мито на белите), Димитър Георгиев(Жилата) и Найден Петров.
Беше ни поставена задача да селектираме и картотекираме футболен отбор за участие в първенството в най-нисшата окръжна група. Това стана много отдавна – преди 50 години и голяма част от тогавашните футболисти за жалост не са сред живите като:
- Димитър Петров – Жилата
- Иван Харалампиев – Пайсан
- Найден Петров Иванов
- Богдан Рангелов
- Богдан Димитров
- Николин Благоев – Динко
- Владимир Апостолов
- Петко Арсенов Френков
- Георги Димитров Ненчов
- Николай Петров – Къчи.
От помощния персонал:
- Димитър Младенов
Шофьори който ни возеха
- Иван Дамянов
- Борис Иванов.
Предлагам със ставане на крака и наведени глави да почетем с едно минутно мълчание паметта им.
И така започнахме първенството, в което участваха Крапчене, Трифоново, Сумер, Благово, Стубел, Славотин, Долна Верница, Вирове и Охрид.(Искам Предварително да се извиня ако пропускам или греша в някои данни, защото не разполагам с никаква архива).
Всъщност от провежданите годишни събрания и отчети протоколите се даваха в кметството, но сега там няма никаква архива. Затова всички неща ще ви ги съобщавам по памет и съгласуване със старите футболисти като след това може накрая да ме допълните.
При започването на първенството нямахме никакви средства – нито от общината, нито от новообразуваното ТКЗС. За купуване на топки и екип първоначално продавахме тревата от черковното и училищно место, лаката(стадиона), читалищния двор и под раководство на общината се продаваха ливади и средствата се даваха на футболния клуб.
Пътуването до селата от групата ставаше с конски каруци на ТКЗС Каруцари бяха Френко Давидков, Първан Кръстев и Младенко Георгиев.
Постепенно отбора набираше скорост.
През 1965 г. Футболния отбор влезе в “А” Окръжна група където играеха най-добрите отбори в окръга.
Историята при влизането в А Група:
Последния кръг ние играехме с Черкаски...................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................След боя в мача нас ни присъдиха сложебен резултат 5:0. Така влязохме в “А” Окръжна Група, където вече имахме много добро представяне. Вече отбора имаше необходимите средства – от ДДС чрез Богден Миронов от ГНС Напалеон Марков от Окръжен Народен Съвет чрез Тодор Конов бе осигурен луксозен автобус и екипировка (вече отбора се смяташе и за отбор на Окръжния Народен Съвет).
И така дойде 15 Септември 1968г. Мача със с.Бързия.
Искам да кажа че ние като ръководство нямахме проблеми с футболистите по отношение спазване тренировъчния режим и дисциплина в игрището, не употребяваха алкохол(това бяха момчета между 18 и 20 години и то само от родното село). Неприятностите идваха от една част от публиката която ни създаваше много проблеми и то в пияно състояние въпреки, че ние слагахме охрана около игрището.
На този мач с с.Бързия навлиза публиката.....................................................................................
Изключиха ни. Започнахме от долна група(бяха 3 групи, Ломска, Михайловградска, Бойчиновска) при приключване на първенството трите първи отбора играеха за 2 места Василовци,Николово и Завод Мир.Последната среща се игра в село Дългоделци..................................................................................Казвам ви го защото всички трябва да имаме на предвид, че едно дребно спорно положение до какво може да доведе. Изключиха ни и прекъснахме за участия в първенство за 2 – 5 години.
Започнахме отново в последната група и през 1978 г. Отново станахме членове на А Окръжна Група (снимката, която предполагам и сега я имаме в пивница).
През всички тези години отбора ни бе представян с местни момчета. Голям бе приноса на освен посочените починали футболисти, така също на Здравко Гоцов - Жеков, Симон Методиев, Тодор Конов, Николай Кузманов-Кумеца, Иван Френков, Тодор Кузманов, Димитър Методиев-Митич, Георги Младенов-Бъдънката, Милчо Георгиев, Данчо Георгиев-Мъната, Димитър Йосифов-Дупкара(и като вратар и като домакин на отбора), Светлин Кузманов, Красимир Димитров – Кучката, Тодор Ефремов - офицера, Борис Петков, Валери Методиев-Шиши, Веско Апостолов, Викенти Петков-Кети, Младен Димитров – Меки, Цветан Ерменков-Цани, Иван Петков, Линко Псалтиров, Венцислав Атанасов, Ненко Младенов и други.
Успоредно с тях с доброто си представляне отбора привличаше и външни момчета като:
- Стойчо Целов от Говежда
- Ненчо(ученик от ИТ)
- Ангел(от с.Громшим)
- Петър Кирилов(от с.Чипровци)
- Слави Дамянов (който след добрата му игра в Николово бе взет в тогавашния отбор на Септемврийска слава, а след това премина в Дунав - Град Русе тогава член в “А” Републиканска Футболна Група).
Най-голявата ни гордост на отбора за всички времена е участието на Цветан Данов още като ученик в отбора ни, който от при нас отиде в Септемврийска слава, след това в Ботев Враца - член на А Група После Премина в ЦСКА за да стигне накрая и до нацюналната фланелка.
Успоредно с гръбнака на отбора от стари футболисти израстваха и млади момчета който пускахме и в 1-вия отбор.
Това бяха:
- Викенти Петков – огромен талант, бил на проби в Миньор Перник и играл в София срещу Димитър Пенев
- Младен Димитров – Меки
- Валери Младенов – Шиши, играл успешно в зоните с отбора на Якимово и няколко мача в “Б” група с отбора на “Септемврийска слава”
- Веско Апостолов
- Сашо Джус
- Георги Димитров (Фунди)
Голяма е заслугата и на следващото поколение футболисти, които играеха след 1984 година до 1994 година като:
- Бисер Лазаров – Жабата
- Мирослав Лазаров - Жабата
- Милен Методиев-Парчето
- Иво Илиев
- Пламен Иванов-Панди
- Петър Ненков
- Росен Василев-сега в управителния съвет
- Росен Богданов-Туцката
- Валери Богданов
- Методи Иванов-Мето
- Мариус Конов
- Йордан Методиев-сега домакин на отбора
- Лъчезар Георгиев – Понастоящем Председател на Управителния съвет
Много помагаха на отбора през тези години
- Димитър Младенов
- Димитър Йосифов (домакин и играч)
- Йордан Иванов Методиев (домакин и играч)
Шофьори:
- Иван Дамянов
- Борис Иванов
- Фидос Борисов
- Георги Михайлов.
Председатели на дружеството до 1978 г. Бяха Тодор Конов, Тодор Ефремов и Любен Христов.
Упълнощен съм от името на всички ръководства на времето, да изкажа благодарност за големия спортен дух, който проявявахте по време на игра както и да изкажем нашата благодарност и към вашите семейства, който се лишаваха от вашата помощ и присъствие в тези почивни дни.
Поклон и пред тези който идваха на мачовете на вътре и навън за да подкрепят отбора.
Накрая искам да благодаря на организаторите на това мероприятие за това, че ни почетоха и нас-Ветераните в отбора. Пожелавам на всички вас много здраве, успехи и дълъг живот за да можем след време да празнуваме и 100-годишнината на “Вихър” с.Николово. Бъдете живи и здрави.
За честване на 50 годишнината на футбола в с.Николово
Уважаеми дами и господа,
Уважаеми гости,
Уважаеми футболисти от старото, средното и ново поколение,
Изпълнявам приятното поръчение от името на ръководството на футбола през годините да отбележим 50 години от създаването на ораганизиран футбол в селото.
Казвам организиран защото и преди 1959 г. се е играело футбол, но само за удоволствие и развлечение на хората без да е имало организирано първенство. Казвам го защото по това време във съседните села като Трифоново, Сумер, Стубел, Липен и особенно в Белотинци имаше силен футболен отбор наречен Сантос. Спомням си, че те много ни се присмиваха, че при нас се рита топка, а за врати слагахме мотики.
И така през есента на 1959 г. Инциативен комитет под ръководството на тогавашния кмет Петър Илиев избра управа на футболният ни клуб с председател Тодор Конов и членове Богдан Миронов, Димитър Младенов(Мито на белите), Димитър Георгиев(Жилата) и Найден Петров.
Беше ни поставена задача да селектираме и картотекираме футболен отбор за участие в първенството в най-нисшата окръжна група. Това стана много отдавна – преди 50 години и голяма част от тогавашните футболисти за жалост не са сред живите като:
- Димитър Петров – Жилата
- Иван Харалампиев – Пайсан
- Найден Петров Иванов
- Богдан Рангелов
- Богдан Димитров
- Николин Благоев – Динко
- Владимир Апостолов
- Петко Арсенов Френков
- Георги Димитров Ненчов
- Николай Петров – Къчи.
От помощния персонал:
- Димитър Младенов
Шофьори който ни возеха
- Иван Дамянов
- Борис Иванов.
Предлагам със ставане на крака и наведени глави да почетем с едно минутно мълчание паметта им.
И така започнахме първенството, в което участваха Крапчене, Трифоново, Сумер, Благово, Стубел, Славотин, Долна Верница, Вирове и Охрид.(Искам Предварително да се извиня ако пропускам или греша в някои данни, защото не разполагам с никаква архива).
Всъщност от провежданите годишни събрания и отчети протоколите се даваха в кметството, но сега там няма никаква архива. Затова всички неща ще ви ги съобщавам по памет и съгласуване със старите футболисти като след това може накрая да ме допълните.
При започването на първенството нямахме никакви средства – нито от общината, нито от новообразуваното ТКЗС. За купуване на топки и екип първоначално продавахме тревата от черковното и училищно место, лаката(стадиона), читалищния двор и под раководство на общината се продаваха ливади и средствата се даваха на футболния клуб.
Пътуването до селата от групата ставаше с конски каруци на ТКЗС Каруцари бяха Френко Давидков, Първан Кръстев и Младенко Георгиев.
Постепенно отбора набираше скорост.
През 1965 г. Футболния отбор влезе в “А” Окръжна група където играеха най-добрите отбори в окръга.
Историята при влизането в А Група:
Последния кръг ние играехме с Черкаски...................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................След боя в мача нас ни присъдиха сложебен резултат 5:0. Така влязохме в “А” Окръжна Група, където вече имахме много добро представяне. Вече отбора имаше необходимите средства – от ДДС чрез Богден Миронов от ГНС Напалеон Марков от Окръжен Народен Съвет чрез Тодор Конов бе осигурен луксозен автобус и екипировка (вече отбора се смяташе и за отбор на Окръжния Народен Съвет).
И така дойде 15 Септември 1968г. Мача със с.Бързия.
Искам да кажа че ние като ръководство нямахме проблеми с футболистите по отношение спазване тренировъчния режим и дисциплина в игрището, не употребяваха алкохол(това бяха момчета между 18 и 20 години и то само от родното село). Неприятностите идваха от една част от публиката която ни създаваше много проблеми и то в пияно състояние въпреки, че ние слагахме охрана около игрището.
На този мач с с.Бързия навлиза публиката.....................................................................................
Изключиха ни. Започнахме от долна група(бяха 3 групи, Ломска, Михайловградска, Бойчиновска) при приключване на първенството трите първи отбора играеха за 2 места Василовци,Николово и Завод Мир.Последната среща се игра в село Дългоделци..................................................................................Казвам ви го защото всички трябва да имаме на предвид, че едно дребно спорно положение до какво може да доведе. Изключиха ни и прекъснахме за участия в първенство за 2 – 5 години.
Започнахме отново в последната група и през 1978 г. Отново станахме членове на А Окръжна Група (снимката, която предполагам и сега я имаме в пивница).
През всички тези години отбора ни бе представян с местни момчета. Голям бе приноса на освен посочените починали футболисти, така също на Здравко Гоцов - Жеков, Симон Методиев, Тодор Конов, Николай Кузманов-Кумеца, Иван Френков, Тодор Кузманов, Димитър Методиев-Митич, Георги Младенов-Бъдънката, Милчо Георгиев, Данчо Георгиев-Мъната, Димитър Йосифов-Дупкара(и като вратар и като домакин на отбора), Светлин Кузманов, Красимир Димитров – Кучката, Тодор Ефремов - офицера, Борис Петков, Валери Методиев-Шиши, Веско Апостолов, Викенти Петков-Кети, Младен Димитров – Меки, Цветан Ерменков-Цани, Иван Петков, Линко Псалтиров, Венцислав Атанасов, Ненко Младенов и други.
Успоредно с тях с доброто си представляне отбора привличаше и външни момчета като:
- Стойчо Целов от Говежда
- Ненчо(ученик от ИТ)
- Ангел(от с.Громшим)
- Петър Кирилов(от с.Чипровци)
- Слави Дамянов (който след добрата му игра в Николово бе взет в тогавашния отбор на Септемврийска слава, а след това премина в Дунав - Град Русе тогава член в “А” Републиканска Футболна Група).
Най-голявата ни гордост на отбора за всички времена е участието на Цветан Данов още като ученик в отбора ни, който от при нас отиде в Септемврийска слава, след това в Ботев Враца - член на А Група После Премина в ЦСКА за да стигне накрая и до нацюналната фланелка.
Успоредно с гръбнака на отбора от стари футболисти израстваха и млади момчета който пускахме и в 1-вия отбор.
Това бяха:
- Викенти Петков – огромен талант, бил на проби в Миньор Перник и играл в София срещу Димитър Пенев
- Младен Димитров – Меки
- Валери Младенов – Шиши, играл успешно в зоните с отбора на Якимово и няколко мача в “Б” група с отбора на “Септемврийска слава”
- Веско Апостолов
- Сашо Джус
- Георги Димитров (Фунди)
Голяма е заслугата и на следващото поколение футболисти, които играеха след 1984 година до 1994 година като:
- Бисер Лазаров – Жабата
- Мирослав Лазаров - Жабата
- Милен Методиев-Парчето
- Иво Илиев
- Пламен Иванов-Панди
- Петър Ненков
- Росен Василев-сега в управителния съвет
- Росен Богданов-Туцката
- Валери Богданов
- Методи Иванов-Мето
- Мариус Конов
- Йордан Методиев-сега домакин на отбора
- Лъчезар Георгиев – Понастоящем Председател на Управителния съвет
Много помагаха на отбора през тези години
- Димитър Младенов
- Димитър Йосифов (домакин и играч)
- Йордан Иванов Методиев (домакин и играч)
Шофьори:
- Иван Дамянов
- Борис Иванов
- Фидос Борисов
- Георги Михайлов.
Председатели на дружеството до 1978 г. Бяха Тодор Конов, Тодор Ефремов и Любен Христов.
Упълнощен съм от името на всички ръководства на времето, да изкажа благодарност за големия спортен дух, който проявявахте по време на игра както и да изкажем нашата благодарност и към вашите семейства, който се лишаваха от вашата помощ и присъствие в тези почивни дни.
Поклон и пред тези който идваха на мачовете на вътре и навън за да подкрепят отбора.
Накрая искам да благодаря на организаторите на това мероприятие за това, че ни почетоха и нас-Ветераните в отбора. Пожелавам на всички вас много здраве, успехи и дълъг живот за да можем след време да празнуваме и 100-годишнината на “Вихър” с.Николово. Бъдете живи и здрави.
